Безвремието сграбчи дните,
които ревностно със теб брояхме,
гледахме го как краде мечтите,
а ние невъзмутимо там стояхме...
Надничахме зад ледена окръжност
от омайни галактики на непознатото,
но после подхлъзване - грапава повърхност
накара ни да проумеем... неосъзнатото...
Погреби ме, сърцето линее,
а капят безспир надеждите леки.
Защо трябва човек да живее,
когато щастието е толкова далеко?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse