19 mar 2007, 16:56

Неосъзнато 

  Poesía
598 0 2

Безвремието сграбчи дните,
които ревностно със теб брояхме,
гледахме го как краде мечтите,
а ние невъзмутимо там стояхме...

Надничахме зад ледена окръжност
от омайни галактики на непознатото,
но после подхлъзване - грапава повърхност
накара ни да проумеем... неосъзнатото...

Погреби ме, сърцето линее,
а капят безспир надеждите леки.
Защо трябва човек да живее,
когато щастието е толкова далеко?!

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??