Седя аз сам в нощта,
мисля си за разни неща...
Виждам образи познати,
но те са тъй далечни, разпръснати...

Самотата е надвиснала,
илюзията ме е достигнала...
Аз съм далечната душа,
която никой не иска да изслуша...

Странник в мрака ме следи,
вкопчил се в моите спомени бледи...
Нощта е все така студена,
в нея се рее моята душа заблудена...

Поглеждам аз към небето - мрак,
сигурно е поредният знак...
Това е една преобразена вселена,
това е моята вселена...