4 feb 2010, 15:10

Непоискано

  Poesía
722 0 2

И ти можеше в мене да станеш “Специален”,

видях го в очите ти потресаващо сини,

във усмивка, контрастираща с тон официален,

в тези нечакани и непоискани рими.

 

И ти, като предишния смел рицар без броня,

екзалтиран щурмуваш за код на сърцето.

С трепет набираш шифър почти телефонен,

а отсреща, не чуваш ли?, дава “Заето”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре, че има нет. Иначе с вечно заетия си телефон как щях да чуя това! ТИ си самобитен, Борис! Мога да разпозная думите ти без да се налага да надигам поглед нагоре за името на автора им. Благодаря ти!
  • Ало, ааааало- кога най-сетне ще оправят връзките! Ако ме чуваш... да знаеш, че пак те намирам за самобитна!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...