4 февр. 2010 г., 15:10

Непоискано

724 0 2

И ти можеше в мене да станеш “Специален”,

видях го в очите ти потресаващо сини,

във усмивка, контрастираща с тон официален,

в тези нечакани и непоискани рими.

 

И ти, като предишния смел рицар без броня,

екзалтиран щурмуваш за код на сърцето.

С трепет набираш шифър почти телефонен,

а отсреща, не чуваш ли?, дава “Заето”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люсил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре, че има нет. Иначе с вечно заетия си телефон как щях да чуя това! ТИ си самобитен, Борис! Мога да разпозная думите ти без да се налага да надигам поглед нагоре за името на автора им. Благодаря ти!
  • Ало, ааааало- кога най-сетне ще оправят връзките! Ако ме чуваш... да знаеш, че пак те намирам за самобитна!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...