10 sept 2013, 21:30

Непокорна

739 0 4

Непокорна

 

Твърдо следвам максима една,

винаги да бъда с вдигната глава!

Винаги да браня справедливостта

и да бягам от предпазливостта!

 

Но защо сега така огъвам се

и пред всяко камъче препъвам се?

И ми става все по-често трудно,

да казвам  „Не“,  така абсурдно…

 

Може би, защото вече се поучих,

че с „Не“-то  твърде не сполучих…

И с годините е време да сведа

 непокорно вдигната глава!

 

Но не, приятели,  съвсем не е така

и камъчетата ще ритна ей сега,

за да остане вярна максима една:

Главата си не свеждам за нищо на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манипулирам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса стихотворението ти! Докато четях се сетих за една мисъл на Надежда Захариева, мисля че е подходяща за стиха и за теб!
    „Гордостта ми ще изправи железния гръбнак!” Бъди горда! Винаги с вдигната глава! Поздрави!!!
  • Благодаря, приятели.Тъжна съм понякога, но и доста своенравна-женски работи
  • Не свеждай М...Слушай вътрешния си глас! Много ми хареса този стих, докосна ме! Поздрави!
  • Никога! Бъди!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...