Непокорна и много различна,
като вихър нахлувам в живота.
Но дали все така ме обичаш?
Тръгнах в моята нова Голгота.
Крача в своята истинска лудост –
само в нея до болка обичам.
Всеки миг с дързостта ми е чудо,
всеки ден щом си с мен е различен.
И съм жива във твоите нощи,
моят смях всяка вечер сънуваш,
а преди да е съмнало още
в нежността ми зората рисуваш.
Като клетва за вярност ме носиш.
Казват, карма била любовта ни.
Аз ти давам живот без въпроси
и мечти, като звън на камбани.
Непокорна и много различна,
аз съм твоя от тук до безкрая.
С южен вятър в живота ти тичам,
с южна кръв любовта си чертая...
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados