5 sept 2017, 21:00  

Непокорство

  Poesía
569 0 0

                        на Чифчето

Ти виждала ли си малка
                           напъпила
                                          роза?!
Но израсла в средата

                         на купчина смет

и заела там безгрижна

                      и весела поза.

Дори се присмяла

                        на бодливия

                                        плет!

И всички я гледат –

                              така –

           на кръв и с

                           омраза!!!

Бъзуняка стар

                   я неще 

                              за

                                съседка,

биха искали

                   да краси- тя 

                            някоя

                                   ваза,

защото била

                    казва тръна –

                              "кокетка"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шани Todos los derechos reservados

1975г.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...