Непосветено

Листа от рози  ще положа в краката
и свещи ароматни покрай нас запламтят,
ще вплета дъха на теменужка в косата
и звезди в очите ми ще заблястят!
...
От дланите си ще изтъгна нежност,
от погледа - най-чистата сълза,
от косите си венец ще свия
и в него ще вплета страстта!
...
ще ги положа на килим ефирен
от облак нежносинкав изтъкан
и олтар от хоризонти ще издигна,
и както слънцето ще дойдеш ти незван!
....
И устните ми леко ще потрепват,
към теб с походка бавна ще пристъпвам,
сапфир от истини в очите ми ще блесне
и неизвестно чувство теб ще обгърне!
...
Сърцето си - тъй искрено, в ръце ще нося,
ще те облъха аромат на пролетно кокиче.
Не, аз не изкам да те омагьосвам,
а да ти кажа колко много те ОБИЧАМ!