27.12.2007 г., 15:35

Непосветено

730 0 0
Листа от рози  ще положа в краката
и свещи ароматни покрай нас запламтят,
ще вплета дъха на теменужка в косата
и звезди в очите ми ще заблястят!
...
От дланите си ще изтъгна нежност,
от погледа - най-чистата сълза,
от косите си венец ще свия
и в него ще вплета страстта!
...
ще ги положа на килим ефирен
от облак нежносинкав изтъкан
и олтар от хоризонти ще издигна,
и както слънцето ще дойдеш ти незван!
....
И устните ми леко ще потрепват,
към теб с походка бавна ще пристъпвам,
сапфир от истини в очите ми ще блесне
и неизвестно чувство теб ще обгърне!
...
Сърцето си - тъй искрено, в ръце ще нося,
ще те облъха аромат на пролетно кокиче.
Не, аз не изкам да те омагьосвам,
а да ти кажа колко много те ОБИЧАМ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...