27 abr 2010, 20:37

Непознат

937 0 0

През тези есенни цветя
минава твойта топлина.
Въздиша млада красота,
готви се за удар тя.
Прелестна и този ден
взираш се в мен.
Не виждаш, че отдавна 
душата си не притежавам.
Сърцето ми отдавна бе разбито,
събирах аз парчетата до днес.
И в един чист,
като дъждовна капка миг,
за жалост осъзнах,
че  любов отдавна няма в мен.
Откакто те видях, избягвах 
чувството ми непознато.
Не мога да се примиря с това -
всеки път, щом погледна те,
да потъвам в нечий
безмилостни твърдения и спомени.
Не искам пак да виждам
очите на един предател,
да  ме боли така,
както ме болеше и тогава.
Притисната от този спомен,
като на лента си припомням
и неспирно плача и тъжа.
Незнайно как живота ми променя се,
когато аз погледна те…
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Привидение Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...