27.04.2010 г., 20:37

Непознат

933 0 0

През тези есенни цветя
минава твойта топлина.
Въздиша млада красота,
готви се за удар тя.
Прелестна и този ден
взираш се в мен.
Не виждаш, че отдавна 
душата си не притежавам.
Сърцето ми отдавна бе разбито,
събирах аз парчетата до днес.
И в един чист,
като дъждовна капка миг,
за жалост осъзнах,
че  любов отдавна няма в мен.
Откакто те видях, избягвах 
чувството ми непознато.
Не мога да се примиря с това -
всеки път, щом погледна те,
да потъвам в нечий
безмилостни твърдения и спомени.
Не искам пак да виждам
очите на един предател,
да  ме боли така,
както ме болеше и тогава.
Притисната от този спомен,
като на лента си припомням
и неспирно плача и тъжа.
Незнайно как живота ми променя се,
когато аз погледна те…
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Привидение Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...