26 jun 2007, 10:20

Непознат глас

  Poesía
709 0 1
Защо тъй силно ме обичаш,
звезди ми сваляш от небето,
в любов се вричаш,
защо съм ти в сърцето.

Не са с тебе моите мечти,
за друг копнея аз,
с любов сърцето ми тупти
за него всеки час.

Любов в сълзи и мъка,
такава е от ден на ден,
"Обичам те"- отново вика
глас, непознат за мен.

Не те познавам,  разбери ме,
не те обичам аз,
но моля те, вземи ме,
за да не страдам вече аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анжела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...