26 jun 2007, 10:20

Непознат глас

  Poesía
713 0 1
Защо тъй силно ме обичаш,
звезди ми сваляш от небето,
в любов се вричаш,
защо съм ти в сърцето.

Не са с тебе моите мечти,
за друг копнея аз,
с любов сърцето ми тупти
за него всеки час.

Любов в сълзи и мъка,
такава е от ден на ден,
"Обичам те"- отново вика
глас, непознат за мен.

Не те познавам,  разбери ме,
не те обичам аз,
но моля те, вземи ме,
за да не страдам вече аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анжела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...