Jun 26, 2007, 10:20 AM

Непознат глас

  Poetry
711 0 1
Защо тъй силно ме обичаш,
звезди ми сваляш от небето,
в любов се вричаш,
защо съм ти в сърцето.

Не са с тебе моите мечти,
за друг копнея аз,
с любов сърцето ми тупти
за него всеки час.

Любов в сълзи и мъка,
такава е от ден на ден,
"Обичам те"- отново вика
глас, непознат за мен.

Не те познавам,  разбери ме,
не те обичам аз,
но моля те, вземи ме,
за да не страдам вече аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...