19 nov 2025, 15:52

Непозната вселена

  Poesía
89 0 0

Зениците на сетивата

горят с незрима светлина.

Като портал към Необята,

разкрит от падаща звезда,

 

от полета на пеперуда,

чертаещ фосфорна следа,

далеч от болка и заблуда,

отвъд планетата Земя.

 

И този полет пеперуден,

неоново пулсиращ, жив

върху скрижала изумруден

извайва чуден йероглиф.

 

Неоните не са реклама

на бликащия свят безмерен.

Там любовта не е измама

и в него ти си достоверен.

 

С букет от цветни асамблеи

и пеперудени крила

сред звездния рояк зареян

разкошен, грабва ме света.

 

През огнените му простори,

ще мина с боси сетива.

В душата ще избухне порив

от допира на Любовта!

 

Кристално сини са небето

и езерната му вода.

Тук всяка болка е отнета,

и всяка дума е добра.

 

В зениците ми пеперуда

изгаря в пламъка. И пак

от пепелта и като чудо

струи живителният бряг.

 

Ива ХАРИЗАНОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Iva Harizanova Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...