25 ago 2006, 23:52

Непознати

  Poesía
818 0 5

Обидена съм аз и огорчена.
Разминахме се ний, бяхме
непознати в този час.
Погледа си ти извърна
на другата страна,
не ме погледна от гордост мъжка.
Така ме ти наказа заради това,
че бях толкова добра.
Чужда  съм за тебе вече,
непознато е моето лице,
защото истината казах и  
не скрих и думичка поне...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми,браво! /6/
  • Благодаря... Ще го поправя
  • "О"бида..
    Преработи го ...
    Може да е така ..
    "Обидена съм,жестоко огорчена
    за пореден път разминахме се пак..
    Сърцето ми от болка е ранено.
    Глава извърна ти на другата страна.."
    И така нататък.
    Съкращавай "аз","аз","аз"
    Понякога това е банално..
    Опитай с малко думи да кажеш много неша!
    Не си мисли,че те критикувам.
    Това е просто приятелски съвет.
    Пожелавам ти успех
  • Съжалявам ,но не мога да се сдържа-ОБИДЕНА. Стиха е добър!
  • много чувстено и истинско.браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....