Aug 25, 2006, 11:52 PM

Непознати

  Poetry
816 0 5

Обидена съм аз и огорчена.
Разминахме се ний, бяхме
непознати в този час.
Погледа си ти извърна
на другата страна,
не ме погледна от гордост мъжка.
Така ме ти наказа заради това,
че бях толкова добра.
Чужда  съм за тебе вече,
непознато е моето лице,
защото истината казах и  
не скрих и думичка поне...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми,браво! /6/
  • Благодаря... Ще го поправя
  • "О"бида..
    Преработи го ...
    Може да е така ..
    "Обидена съм,жестоко огорчена
    за пореден път разминахме се пак..
    Сърцето ми от болка е ранено.
    Глава извърна ти на другата страна.."
    И така нататък.
    Съкращавай "аз","аз","аз"
    Понякога това е банално..
    Опитай с малко думи да кажеш много неша!
    Не си мисли,че те критикувам.
    Това е просто приятелски съвет.
    Пожелавам ти успех
  • Съжалявам ,но не мога да се сдържа-ОБИДЕНА. Стиха е добър!
  • много чувстено и истинско.браво!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...