1 dic 2009, 15:37

Непредизвикан отговор

  Poesía » Otra
1.5K 0 52

Непредизвикан отговор


                           "Немилостивата оназ -

                             живот, която ми е дала"


Не ме жали! Не чакам аз пощада...

За двамата ми братя сбирай жал!

Език по-остър мога да извадя,

но думите не слепвам с черна кал.


Не съм натрапвал нежността си груба,

не съм осъмвал в топлия ти скут.

Затуй, когато истински се влюбя,

треперя дълго след това от студ...


И дълго помня всяка ласка чужда,

съдбовно раздвоен и твърде слаб.

Но ти недей упреква тази нужда,

че пак ядеш горчивия ми хляб...


... на масата, изплезен като рана,

разчупен от пристрастия на две.

Не ме кори, че само аз останах

в крило на птица, в сянка на човек...


И въпреки, че бе немилостива

(за скръб си ме родила в онзи час),

уж цял живот от тебе си отивам,

а цял живот вървя към тебе аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • сринах се.
  • Невероятен си! Дори темата за майката е поднесена по най-изненадващия, но истинен начин!Всеки твой стих вълнува и пречиства душата, Ив!
  • Умееш да предадеш такова чувство на стиховете си, че то да мине през сърцето и дълго да се запечата в съзнанието. А затова трябва малко по-различна душа...
  • Божествено създаваш нова мярка в поезията "Ивайло Терзийски"
  • Много тежък и разтърсващ стих. Истинска поезия.
    Поклон пред таланта ти и силните чувства...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...