1 dic 2009, 15:37

Непредизвикан отговор

  Poesía » Otra
1.5K 0 52

Непредизвикан отговор


                           "Немилостивата оназ -

                             живот, която ми е дала"


Не ме жали! Не чакам аз пощада...

За двамата ми братя сбирай жал!

Език по-остър мога да извадя,

но думите не слепвам с черна кал.


Не съм натрапвал нежността си груба,

не съм осъмвал в топлия ти скут.

Затуй, когато истински се влюбя,

треперя дълго след това от студ...


И дълго помня всяка ласка чужда,

съдбовно раздвоен и твърде слаб.

Но ти недей упреква тази нужда,

че пак ядеш горчивия ми хляб...


... на масата, изплезен като рана,

разчупен от пристрастия на две.

Не ме кори, че само аз останах

в крило на птица, в сянка на човек...


И въпреки, че бе немилостива

(за скръб си ме родила в онзи час),

уж цял живот от тебе си отивам,

а цял живот вървя към тебе аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • сринах се.
  • Невероятен си! Дори темата за майката е поднесена по най-изненадващия, но истинен начин!Всеки твой стих вълнува и пречиства душата, Ив!
  • Умееш да предадеш такова чувство на стиховете си, че то да мине през сърцето и дълго да се запечата в съзнанието. А затова трябва малко по-различна душа...
  • Божествено създаваш нова мярка в поезията "Ивайло Терзийски"
  • Много тежък и разтърсващ стих. Истинска поезия.
    Поклон пред таланта ти и силните чувства...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...