Непредизвикан отговор
Непредизвикан отговор
"Немилостивата оназ -
живот, която ми е дала"
Не ме жали! Не чакам аз пощада...
За двамата ми братя сбирай жал!
Език по-остър мога да извадя,
но думите не слепвам с черна кал.
Не съм натрапвал нежността си груба,
не съм осъмвал в топлия ти скут.
Затуй, когато истински се влюбя,
треперя дълго след това от студ...
И дълго помня всяка ласка чужда,
съдбовно раздвоен и твърде слаб.
Но ти недей упреква тази нужда,
че пак ядеш горчивия ми хляб...
... на масата, изплезен като рана,
разчупен от пристрастия на две.
Не ме кори, че само аз останах
в крило на птица, в сянка на човек...
И въпреки, че бе немилостива
(за скръб си ме родила в онзи час),
уж цял живот от тебе си отивам,
а цял живот вървя към тебе аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
