1.12.2009 г., 15:37 ч.
Непредизвикан отговор
Непредизвикан отговор
"Немилостивата оназ -
живот, която ми е дала"
Не ме жали! Не чакам аз пощада...
За двамата ми братя сбирай жал!
Език по-остър мога да извадя,
но думите не слепвам с черна кал.
Не съм натрапвал нежността си груба,
не съм осъмвал в топлия ти скут.
Затуй, когато истински се влюбя,
треперя дълго след това от студ...
И дълго помня всяка ласка чужда,
съдбовно раздвоен и твърде слаб.
Но ти недей упреква тази нужда,
че пак ядеш горчивия ми хляб...
... на масата, изплезен като рана,
разчупен от пристрастия на две.
Не ме кори, че само аз останах
в крило на птица, в сянка на човек...
И въпреки, че бе немилостива
(за скръб си ме родила в онзи час),
уж цял живот от тебе си отивам,
а цял живот вървя към тебе аз...
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
сринах се.
-
Невероятен си! Дори темата за майката е поднесена по най-изненадващия, но истинен начин!Всеки твой стих вълнува и пречиства душата, Ив!
-
Умееш да предадеш такова чувство на стиховете си, че то да мине през сърцето и дълго да се запечата в съзнанието. А затова трябва малко по-различна душа...
-
Божествено създаваш нова мярка в поезията "Ивайло Терзийски"
-
Много тежък и разтърсващ стих. Истинска поезия.
Поклон пред таланта ти и силните чувства... -
Teрзийски,стихът ти ме накара да се замисля.Дали и аз правя същата грешка?Дали отделям еднакво внимание на тримата ми синове?Дали и аз някога ще усетя горчиво откровение от някого от тях.Дали?
-
Не за скръб Майката-Земя те е родила,любов вещаят дните,а нощите са светлина!
-
пак не знам какво да кажа...*
-
За съжаление или не, истина е, Бате...Благодаря, че все още съпреживяваш стиховете и живота ми (респективно)
-
Бароне, тези стихове като скалпел режат сърцето на две! Не можах на първи прочит да се опомня ... Дано е повече литература, отколкото откровение.
-
Винаги те чета!
Поздрав и от мен! -
darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
Силно e винаги твоето присъствие в скромната ми къща на поезията. Май няма по-подходяща дума, Над!
galenaGV (Галена Воротинцева)
Твоето възхищение винаги ме кара да искам повече и повече от себе си, Галена...Дано успея някой път наистина да задоволя високия ти поетичен вкус... -
Силно. Май няма по-подходяща дума.
-
Стиховете ти винаги ме застигат точно тогава и точно там, където удавникът протяга ръка за сламката. И сега, по безкрайните далечни пътища, притичвам при поезията ти, спирам се и събирам благородството, добротата и мъдродстта, които зреят и се наливат в условията на мълчаливото и укротено страдание. Целувам ръката, написала тези стихове и тихичко си казвам:
Не ме жали! Не чакам аз пощада...
За двете ми сестри събирай жал!
Поклон, Ваше Благородие! -
TeMiDa (Преследваща северния вятър)
Благодаря за високата оценка, Темида, Вятърко!
slan4ogled (Радослава Костадинова)
За пореден път си при мен,Радост - удоволствие е!
nellnokia (Нели Господинова)
Поздрави и от мен, Нели!
pavli (Павлина Петрова)
И ти много точно улучваш моите сърдечни трепети... Поздрав, Павли! -
И такива неща се случват. Честичко : ) Поздрави, добро стихосложение, емоция и послание
-
Аплодисменти,за пореден път!
-
уж цял живот от тебе си отивам,
а цял живот вървя към тебе аз.. -
Улучваш много точно сърдечните трепети... Поздрав!
-
m_m_m (Милена Йорданова)
Правилно си ме изчела, Мими! Сполай ти!
yotovava (Валентина Йотова)
Тръпчива е тази синовна обич като сок от ябълки, Вал! Бъди! -
Иво! Тръпчиво, тръпчиво ... и неизбежно!
-
По мамината пътека с милите ми приятели:
Паула Петрова
Лепидоптерия (Хриси Минковска)
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
aborigen (Борко Бърборко)
lunna-svetlina (ЛУННА СВЕТЛИНА ) -
Пак ме грабна, Бароне!
Поклон, прегръдка за великолепния стих!! -
Ваше Благородие, великолепен сте... отново... всъщност... винаги! Благодаря, че Ви прочетох!
-
Мълчалив поклон от мен!!!
-
Нищо чудно да обиколиш земята и да се срещнете отново!
-
За силата на откровения приятелски жест:
670301 (ПГатева )
feniks67 (Феникс )
Човек (Анна Станоева)
Жулли (Юлия Димитрова)
agapeiya_polis (Агапея Полис)
Tomad (Кашмирски )
ALISA (Яна )
Djein_Ear (Джейни Тодорова)
Lotrek (Петър Койчев)
alipieva (ЛЮБОВ )
Aneta_kz (Анета Джурова)
kotel (Мариана Вълкова)
Довереница (Дочка Василева)
poeta (Илко Илиев)
странница (Сеси )
KingLION (Красимир Иванов)
ananel (Нели Христова)
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
Andromaha (Белла )
rarebird (Весислава Савова)
VesiP (Веселка Пенова)
tanq_mezeva (Таня Мезева)
feia (Вилдан Сефер)
Вил (Виолета Зашева)
lips_of_angels (Емилия Найденова)
seson (Боби )
rajsun (Райчо Русев)
Essy (Веселка Василева)
valia1771 (Валя Василева)
ivanleko91 (Ангел ) -
Много истина има в този стих.
-
Силен...дълбок...пронизващ!!!
-
Жестоко!
Благодаря! -
!!! Благодаря!
-
"Всичко, което е родено, е родено за тегло..." - обича да казва моята любима баба...
Прекрасен стих! -
Хубав стих, Бароне.
-
Поклон Бароне!
-
Думите, изказани красиво,
усилват болката и правят по- голяма рана, Бароне!
Поздравления, Иво!!! -
Да изОхкам или да изАхкам...
Ще помълча... и ще пожелая сила!
!!! -
Даааа...така е!И все пак...донякъде..
-
!!!
-
Прекрасен стих! Много силен и въздействащ!
-
Уникално силни редове! Просто един неверотен стих!
-
Страхотен стих, Ваше Благородие!!!
Ръкопляскам!!! -
Пронизващ стих!
Поздравления. -
Стихът е неповторим - лее се песенно, пронизва някъде в ляво, предизвиква размисли... По-добре е да замълча и да го прочета още веднъж.
-
Да, така е! Цял живот вървим!...Към тях...
-
Стих-изповед!
Толкова много размисли, като психолог и човек! -
!!!
-
Потреперих от размислите, които предизвикаха всички асоциации! Силни редове!
-
!!!
Развълнува ме,Иво!Много! -
Много силен стих! Поздрав!
-
!!!
-
Това е стихотворение, което няма да забравя....Разтърси ме...
Поздрави и от мен!!! -
Благодаря ти за прекрасния стих, Бароне!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
