Непризнато

18 nov 2008, 21:18

Poesía » De amor

704 0 2

Понякога е трудно да те помня,

но винаги е трудно да забравя.

Защо без тебе всичко е агония,

а след теб е всичко с дъх на клада?

Понякога аз искам да си спомен,

но винаги си повече от сън.

Дори когато с тамян те гоня,

зная колко невъзможно влюбен съм.

Понякога... животът е като метро,

но двупосочно не умея да живея.

Болен ли? Обсебен? Влюбен? - все едно.

Заличавам се от обич... а пред теб немея.

Виж, мъжете никога не го признават.

(Безсилен съм в това да бъда мъж)

И имаш ли представа как се нараняват -

ураган вилнее, а те крият и намека за дъжд.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Kaloian_noKing (Калоян Борисов)

2008-11-25T12:31:46+02:00

Благодаря, Мариола, ще се постарая да не Ви разочаровам и занапред

Зъл Дух, защо така те е страх от клади А не бяхаш от тамян Да не се окажеш Добър Дух. Поздрав
тюркоаз (Мариола Томова)

2008-11-19T07:31:56+02:00

Много,много ми харесва как пишеш - поздравления!!!