Непризнато
Понякога е трудно да те помня,
но винаги е трудно да забравя.
Защо без тебе всичко е агония,
а след теб е всичко с дъх на клада?
Понякога аз искам да си спомен,
но винаги си повече от сън.
Дори когато с тамян те гоня,
зная колко невъзможно влюбен съм.
Понякога... животът е като метро,
но двупосочно не умея да живея.
Болен ли? Обсебен? Влюбен? - все едно.
Заличавам се от обич... а пред теб немея.
Виж, мъжете никога не го признават.
(Безсилен съм в това да бъда мъж)
И имаш ли представа как се нараняват -
ураган вилнее, а те крият и намека за дъжд.
© Калоян Борисов All rights reserved.
А не бяхаш от тамян 
