Неразбрана

4 feb 2008, 17:12

Poesía

719 0 2

В невидими очи се взирах,
разказвах хиляди неща,
пред добри души се спирах -
не намирах себе си във тях.

Вярвах сляпо във доброто,
минах властно и тревожно,
но кой разбираше ми дните -
за мене всичко е възможно.

Но зад гърба си те оставих,
плачейки, затворих входната врата,
със сълзи изваях си живота,
но наистина оставих всичко зад гърба!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

alina (Алина)

2008-02-04T19:12:33+02:00

Благодаря от сърце!
face04 (Таня Кирилова)

2008-02-04T17:20:13+02:00

Хубав финал!Гледай само напред!Поздрав от мен с усмивка!