4 февр. 2008 г., 17:12

Неразбрана 

  Поэзия
745 0 2

В невидими очи се взирах,
разказвах хиляди неща,
пред добри души се спирах -
не намирах себе си във тях.

Вярвах сляпо във доброто,
минах властно и тревожно,
но кой разбираше ми дните - 
за мене всичко е възможно.

Но зад гърба си те оставих,
плачейки, затворих входната врата,
със сълзи изваях си живота,
но наистина оставих всичко зад гърба!

© Алина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??