Неразбрано сърце

31 mar 2009, 18:08

Poesía » De amor

801 0 2

НЕРАЗБРАНО СЪРЦЕ

Видях те във прегръдката му силна,

устните му жадно търсеше ти.

Пред мен бе уморена и даже унила,

като газела скочи, щом той се яви.

Бедно мое сърце неразбрано,

ритъма свой ускорен забави!

Когато сол слагат в кървящата рана,

смей се щастливо, на шут се прави!

За теб избор няма.

От лошо по-лошо ще става.

Повярвал сам на любовта си голяма,

безропотно и чинно ще се подчиняваш!

Времето лекува - ще ти прошепне мрака,

силните чувства прегарят в любовта.

Който обича, умее да чака,

макар спътник вечен да е ревността.

Бедно мое сърце неразбрано,

повярвай в своя щастлива звезда.

Любовта се ражда и гори във двама,

дори да изглежда детска мечта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.