Със теб ще остарея скъпи...

До край! До твойто рамо ще съм аз,

макар съдбата с ударите тъпи

да ни напомня силната си власт...

До теб да остарея искам -

за теб единствен вече знам

живота наш, до край ще стискам -

на никой, никой няма да те дам...

Във твоите ръце са поверени

спокойствието и сигурността,

а с моята любов градени

уюта, топлината на дома...

Когато, вече със косите бели

се гушнеме, под старата асма -

един към друг глави навели,

с целувка ще посрещнем старостта...

Със много нежност ти ще ме погледнеш,

ръката ти ще хвана мълчешком

и стъпили на връх съдбовен,

един към друг, ще сториме поклон

И няма сила никаква да може

пред нищо да ни раздели...

Дори и там, на смъртното си ложе

ще бъдем неразделни с теб, нали?