1 сент. 2011 г., 10:43

Неразделни

978 0 1

Със теб ще остарея скъпи...

До край! До твойто рамо ще съм аз,

макар съдбата с ударите тъпи

да ни напомня силната си власт...

 

До теб да остарея искам -

за теб единствен вече знам

живота наш, до край ще стискам -

на никой, никой няма да те дам...

 

Във твоите ръце са поверени

спокойствието и сигурността,

а с моята любов градени

уюта, топлината на дома...

 

Когато, вече със косите бели

се гушнеме, под старата асма -

един към друг глави навели,

с целувка ще посрещнем старостта...

 

Със много нежност ти ще ме погледнеш,

ръката ти ще хвана мълчешком

и стъпили на връх съдбовен,

един към друг, ще сториме поклон

 

И няма сила никаква да може

пред нищо да ни раздели...

Дори и там, на смъртното си ложе

ще бъдем неразделни с теб, нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...