6 jun 2012, 13:46

Неразсънено влюбена

973 2 8

Неразсънено влюбена

 

 

Знам, непознати! Ти пак ще дойдеш, нали обеща?

Чакам те! Ето - виж, вече изброих всички мигове.

С теб ще направя насън всички онези неща,

които, повярвай, дори не бих и посмяла наяве.

 

 

И чуй, целуни ме, но не ме буди, когато си тръгваш,

моля те! Твоя съм в този сън и искам така да остана.

Нека всяка нощ, когато се връщаш, да ме намираш

и аз всяка нощ да те чакам и да се чувствам желана...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова ме трогваш, миличък...
    Благодаря ти!
  • Ани, !
    Много ти благодаря, Веселин!
    Среднощтни поздрави и на теб!
  • Поздрави, Светла! Гледай напред...
  • Благодаря ти, Ани!
    Тъкмо бях стигнала до това, какво е анжамбман, но сега реших да захвърля всичко.
    Аз ако реша да обмислям предварително, в каква стъпка точно да пиша, аз просто спирам да мога да пиша.
    А последните два реда честно и на мен много не ми харесват, ще помисля, как да ги оправя.
    Хубава нощ ти желая!
    И не ме подминавай!
  • Благодаря ти, Елица!
    Така е, само едни усилия не стигат, трябва и поне малко талант.
    Правиш много, за да ми помогнеш, а аз не правя нищо, за да се поправя.
    Кога ли ще ме изоставиш и ти!?!
    Благодаря ти, Петя!
    Права си, писано е под въздействието на силна емоция.
    Изобщо като има contessa под заглавието да се знае, написано е без грам професионализъм, но е написано от сърце и душа!
    На който не му се чете такова нещо, да отминава!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...