26 sept 2018, 23:58  

Кристален свят

  Poesía
339 0 0

Казват ми, че живея във свой собствен свят -

измислен и създаден е от мене...

Че трудничко се вписвам

                 във вашия - реалния  живот,

А знаете ли...?  Аз дори не искам...!                       

И кой казва, че моят свят е нереален,

а вашият реален?

Приоритет на мнозинството...?

А това, реалност ли създава...?

Във матрица вие живеете-

        матрица създадена от някой друг...

А моя  свят – така красив –

създаден е от мене...

Във моя  свят залезът е най-приказен

и морето, и звездите, и луната и дъгата...

И вятърът – галещ ме със нежност –

                измислен е и той от мене...

Да! Това е нереален, измислен свят,

но мой е той - принадлежи на мене...

Дали бих искала със вас да го споделя...?

Избраници, единици са тия,

                        които допускам там...

Да допускам повече,  не бива!

Защо ли?

Защото искам моят свят

                да си остане кристално чист...

А не като вашият- реалният –

                тъй мръсен, скучен, сив...  

 

25-09-2018 год.                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....