8 jul 2009, 22:47

Нероден Петко 

  Poesía
783 0 0

Нероден Петко


Сега една история ще ви разкажа,
колко сме луди отново ще покажа.
Между кретени стояхме,
така е, точно по средата бяхме.
Беше ужасно! Наум погребалната си песен пяхме,
странно, но някак оцеляхме!
Решихме да видим дали има други като тези,
бяха като мечки в кафези!

Първата ни спирка бе една разбита пейка,
на нея наредени, куха до куха лейка.
А тези кухи лейки бяха някакви чавета,
чаветата - пълни деградета.
С дима от цигарите си правиха пердета.
Ние им викаме:
Явно по Биология да учите не сте пипнали и за това
здравето сте си съсипали.
За вредата от тютюнопушенето не сте просветлени, не че не се вижда, че сте кретени... продължавайте да блеете и да бъдете заблудени.

Втората ни гара беше баш на светофара.
Гледаме там - трева, свита на цигара.
Хубавото беше, че хората се смееха.
Лошото - и те заблуден живот живееха.
И думичка не казахме,
видяхме ги и се отказахме.
Честно - в доста неловка ситуация се оказахме.

Последна спирка - наркоман,
там стояха хора, чиито живот е пропилян.
Боцкаха се и хич не им тежеше,
в живота им нещо друго не важеше.
Гледах ги и доста гадно ми стана,
тогава Сам за ръката ме хвана
и каза: "Споко човече!"
Аз ù викам: "нямам power вече!"
И се върнахме, откъдето бяхме тръгнали - т.е. доста далече.

 

Всеки има правото живота си да живее, може да тича, скача, да се смее,
може, също като тях, да го пропилее!

© Джеф Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??