15 dic 2016, 10:07

Несбъдната ледена кралица

  Poesía » Otra
649 0 6

Достатъчно зими навяха в сърцето ми,
пових ветрове от кънтящи отсъствия.
Когато е трябвало да топлят ръцете ми,
съм гледала в празното как вратата се люшка.
След нечии думи попадах във Ада,
където студено е, чак до замръзване.
И пътят нагоре – самотен и праведен –
навътре вървян е, по нокти, завръщане.
Разтворих вратите отново, прозорците
пропуснаха лятно навън светлината ми.
Защото в мен аз определям сезоните!
А кралица ледена е лесно да бъдеш...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...