Несебър
18.08.2014г.
Копнея за морето - нестихващ ромон, необятна шир,
и глъч от птици, приказливи хора,
слънчев лъч... докосващ сетивата бриз.
Духът на старото ме носи
в приказен сюжет на отдавнашното време.
Боса стъпвам по камъните нажежени,
дали копнеж ен или само луд каприз -
морето настоява, ще отвърна на бързата покана.
Вълна отнесе ме далеч от суматохата крайбрежна
и мисълта надеждна ме дари със свобода.
Почивам си... Песен е...
Здрачи се.
Заблестяха светлините
на стария театър, мелницата и града.
По претъпканите тротоари -
къде подскачаха деца,
а други търсеха места,
кой поредна снимка или почивка на мига.
И пак е глъч на воля,
наситен автобусен шум
и безпощаден мирис на бензин.
Безкрайната колона от автомобили, хора...
За какво, изобщо, са дошли?!
Несебър,
аз, все пак, исках отново да те видя!
Ти спомняш ли си ме -
обременена в мисли на мечти копнежни,
вървях по улиците жежки
и взирах се във морската безспир,
убивах самотата.
Но пих от чуден еликсир -
вълнувам се и тръпна от погледа любим,
докосването нежно,страстта бушуваща...
Любовен филм.
Ще чакам да те видя и следващото лято!
Ще ме чакаш ли и ти?!...
Но дали ще те позная -
алчната намеса ще те промени.
И споменът ще избледнее
за девствената ти природа -
безкраен плаж и топли дюни,
безгрижните младежки диви.
Калдъръмчето, обаче,
носи все още старовремски дух.
Галерии, отрупани с картини,
капанчета със причудливи джунджурии,
и какви ли лакомства не щеш...
Обичам да съм близо до морето,
да слушам грохота на биещи вълни.
От другия ти край - в заливчето, кротко
люлеят се във ритъм лодките сами.
Прекрасен джаз - музика любима
отнякъде звучи.
Ще поседна да послушам,
ухото гали, душата ще се наслади.
И пак унасям се по пътя
на антика, а новото се суети -
противни са ми стандартите
и марките, високите цени.
Отнякъде подвиква силуетът,
подканва ме на чаша вино, барбекю.
Не се обръщам... бдителна...
да не направя па-де-дьо.
И ето че умората натегна...
Сънувам...
Пиратски кораб, приключенски дух.
Заседнали сме във прибоя,
фучащи шпаги, копие, юмрук.
Във унес съм от тези сцени,
фантазии, измислици...
Художникът във мен не дреме -
рисува си сюжети от преди.
А утрото ме буди
да съм първа на брега.
Окъпвам се в безкрая
и все поглеждам
към мелницата и града!
© Красимира Генева Todos los derechos reservados