Несебър

18.08.2014г.

Копнея за морето - нестихващ ромон, необятна шир,

и глъч от птици, приказливи хора,

слънчев лъч... докосващ  сетивата бриз.

Духът на старото ме носи

в приказен сюжет на отдавнашното време.

Боса стъпвам по камъните нажежени,

дали копнеж ен или само луд каприз -

морето настоява, ще отвърна на бързата покана.

Вълна отнесе ме далеч от суматохата крайбрежна 

и мисълта надеждна ме дари със свобода.

Почивам си... Песен е...

Здрачи се.

Заблестяха светлините 

на стария театър, мелницата и града.

По претъпканите тротоари -

къде подскачаха деца,

а други търсеха места,

кой поредна снимка или почивка на мига.

И пак е глъч на воля,

наситен автобусен шум

и безпощаден мирис на бензин.

Безкрайната колона от автомобили, хора...

За какво, изобщо, са дошли?!

Несебър,

аз, все пак, исках отново да те видя!

Ти спомняш ли си ме -

обременена в мисли на мечти копнежни,

вървях по улиците жежки

и взирах се във морската безспир,

убивах самотата.

Но пих от чуден еликсир -

вълнувам се и тръпна от погледа любим,

докосването нежно,страстта бушуваща...

Любовен филм.

Ще чакам да те видя и следващото лято!

Ще ме чакаш ли и ти?!...

Но дали ще те позная -

алчната намеса ще те промени.

И споменът ще избледнее

за девствената ти природа -

безкраен плаж и топли дюни,

безгрижните младежки диви.

Калдъръмчето, обаче,

носи все още старовремски дух.

Галерии, отрупани с картини,

капанчета със причудливи джунджурии,

и какви ли лакомства не щеш...

Обичам да съм близо до морето,

да слушам грохота на биещи вълни.

От другия ти край - в заливчето, кротко

люлеят се във ритъм лодките сами.

Прекрасен джаз - музика любима

отнякъде звучи.

Ще поседна да послушам,

ухото гали, душата ще се наслади.

И пак унасям се по пътя

на антика, а новото се суети -

противни са ми стандартите

и марките, високите цени.

Отнякъде подвиква силуетът,

подканва ме на чаша вино, барбекю.

Не се обръщам... бдителна...

да не направя па-де-дьо.

И ето че умората натегна...

Сънувам...

Пиратски кораб, приключенски дух.

Заседнали сме във прибоя,

фучащи шпаги, копие, юмрук.

Във унес съм от тези сцени,

фантазии, измислици...

Художникът във мен не дреме -

рисува си сюжети от преди.

А утрото ме буди

да съм първа на брега.

Окъпвам се в безкрая

и все поглеждам 

към мелницата и града!