7 jul 2007, 12:51

Нещата между нас

  Poesía
702 0 0
Нещата между нас


Бих искала само да летя, далеч и нависоко.

“Имаш ли криле?”, попита ме облака..

Наистина ли, обаче, са му нужни криле?

Не може ли сърцето да види

Неща, които нямат форма?

Като шепота на вятъра...

Но аз мога да го чуя,

Гласът, надигащ се от гората.

Вярно, може да си сам, но има ли това значение?

Не е ли така по-добре: да си малко различен?

Затова не се бой, продължи напред..

В тази звезда, самотна и далечна,

Се крие причината да бъдем само ти и аз.

Далеч от света, на място без пътища си

И въпреки това пак се питаш:

“Накъде да тръгна? Коя посока?”

Не си сам, аз също си го представям.

Нещата, които съм способна да направя.

Листа падат от клатенето на клоновете,

Връщайки се към земята,

Това е шансът им за ново начало.

Признавам, различни сме като листата на дърво,

Но не е ли точно тук магията?

Далеч от света, където можем да сме само ти и аз.

Има ли значение откъде сме, какви сме?

Пък и дори тогава... под синьото небе

Не са ли тез малки неща между нас

Това, което ни събра?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...