“Имаш ли криле?”, попита ме облака..

Наистина ли, обаче, са му нужни криле?

Не може ли сърцето да види

Неща, които нямат форма?

Като шепота на вятъра...

Но аз мога да го чуя,

Гласът, надигащ се от гората.

Вярно, може да си сам, но има ли това значение?

Не е ли така по-добре: да си малко различен?

Затова не се бой, продължи напред..

В тази звезда, самотна и далечна,

Се крие причината да бъдем само ти и аз.

Далеч от света, на място без пътища си

И въпреки това пак се питаш:

“Накъде да тръгна? Коя посока?”

Не си сам, аз също си го представям.

Нещата, които съм способна да направя.

Листа падат от клатенето на клоновете,

Връщайки се към земята,

Това е шансът им за ново начало.

Признавам, различни сме като листата на дърво,

Но не е ли точно тук магията?

Далеч от света, където можем да сме само ти и аз.

Има ли значение откъде сме, какви сме?

Пък и дори тогава... под синьото небе

Не са ли тез малки неща между нас

Това, което ни събра?