Нещичко да кажа

Аз имах нещичко
на хората  да кажа,
но цял живот
свенливо съм мълчал…
О, бях дори  на път
да се откажа,
но истината в мене
беше плод узрял!

Аз цял живот с очи
в доброто съм се взирал.
Презирал съм,
но просто съм мълчал!
За много истини
 дори съм фантазирал,
когато бивах
 пръскан с кал.

В сърцето си дори
 не пусках красотата
и търсех в низините  висота!
Макар горчилки
 да оставаха в душата…
и да ме мъчеха в съня.

Дори сега, когато
 плахо се оглеждам,
и мяркам  дирите
 си зад гърба,
аз виждам
 минала  надежда
и чувам звук
от глъхнала тръба…

Аз  виждам здравото си място
 във живота 
и мъката, с която съм дружил.
Аз не напразно съм преминал
 през живота,
но ме е яд,
че дълго съм мълчал!