Нещо е спряно
Когато замръкна в последния „хан” –
кална и мокра, на ръце със Душата –
совалка, напуснала глухия стан –
ще запее по маси, пияна Тъгата.
Неканена – до мен ще приседне.
Ще извика: „Вино! Гарсон!”
После влюбена, с мен ще си легне,
ще „ме има” – без свян, без „Пардон!”
И с първото слънце на новия ден,
ще намигне нахално „Бонжур!”
Ще си пие кафето със мен – ...