Нещо е спряно
Нещо е спряно
Когато замръкна в последния „хан” –
кална и мокра, на ръце със Душата –
совалка, напуснала глухия стан –
ще запее по маси, пияна Тъгата.
Неканена – до мен ще приседне.
Ще извика: „Вино! Гарсон!”
После влюбена, с мен ще си легне,
ще „ме има” – без свян, без „Пардон!”
И с първото слънце на новия ден,
ще намигне нахално „Бонжур!”
Ще си пие кафето със мен –
ще си бъдем така „Пур Тужур”.
Ще бръкне в окото ми с нокът,
сетне ще каже „Направих ти каша –
дълговалиден на Тъгата е срокът…
от тебе зависи кога да „отпраша”.
Ще прокара ръка по мойто коляно,
демонстрираща своята власт,
а в окото ми, нещо е спряно –
ирисът, вкопчен в минало „Нас”!
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
