26 ago 2007, 19:35

Нещо като автопортрет

  Poesía
866 0 14

Понеже вечно правят ми се забележки в сайта,

че тъжна съм и с болка все по някого въздишам, плача.

... Или пък радвам се на любовта си.

Реших - запалена от Люсините „Откровенски страсти”,

да поясня на всички, да е ясно, че

не съм поет велик, но радвам се,

когато някой се е спрял да прочете

туй, дето ме вълнува.

Не съм поет – малцина ме ухажват с тая чест!

Но мисля, че за себе си открих се –

за… пореден път, в нова визия,

но… със стара кожа, аз ред в мислите да сложа.

Ей, тъй, напук на тези, дето мислят,

че не мога с думи чувства и мечти да облека.

И малко грим в притурка да им сложа.

И вярвам в себе си, сега все повече,

когато в рубриката „Коментар”

дори един от вас остави ми усмихнато човече.

И амбицирах се дори,

и хващам се, че пиша аз по календар -

драскач велик ще каже някой!

Но аз не чакам - четейки в сайта, нещо все ме мотивира

и разпалва в мен драскателските страсти.

Е, случва се и да перефразирам.

Но, повярвайте ми, не от куртоазия,

развихрям своята фантазия.

И откровено дните предвещавам,

и думички редя, но не за слава,

а ей така, за собствен кеф.

А тръгне ли ми мисълта - познай,

не мога да й устоя до край!

Започвам уж на лист хартия,

но седна ли на компа - в къщи олелия!!!

Тая пак прописа, тая пак мечтай!

На мен обаче не ми пука.

И с чиста съвест – копи, паст,

ех, жива болест си е тоя сайт!

Добре, че върху листа бял

изтривам, пиша аз без жал -

Накрая чуквам: Публикувай!

Мале мила! Ако това не си е болест жива!

За мен дотук в „Откровения”

Не се броя за…гений, но…

искам да направя тука

и малко поетично отклонение:

Към Админа – с уважение!

Прощавай, но имам свое предложение:

Специална рубрика за бабите и техните внучета.

Понеже Ани Джурова и Маги

май са в надпревара…

И тъй като напред са с материала -

моля тази рубрика да влезе в ход!

Простете! Май, че се отплеснах…

А не е далеч мига, когато не ще обичам

веч мъжа до мен, а както тръгнало е,

до към то някоя и друга годинка

и аз за внучета да пиша с умиление…

Та, Админе, това е мойто предложение!

И в заключение:

На всички, които грижат се за този сайт,

Поклон от мен, приятелско Благодаря!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво,Нели!
    Ей, на това му се казва откровение,така че ето ти и моето усмихнато
  • Браво Неленце!
    Прегръщам те!
  • Ах, Нели златна, как напълни ми душата този стих, поетеса си добра и със стиховете си много ни вълнуваш, а за рубриката за бабите и внуците много се зарадвах, щото има много емоции и в стиховете за деца. Намислила съм книжка дори да правя, Женичка ме тика непрекъснато.А и Ани пише прекрасни неща , ще ви подготвим за бъдещи баби. Обичам те ,миличка и много ти се радвам и по често чукай - Публикувай!
  • Поздрав и прегръдка,мила Нели!
  • "Накрая чуквам: Публикувай!
    Мале мила! Ако това не си е болест жива!"

    ЕЕ,ЖЕСТОКА СИ! Направо ми напълни душата! Поздрави

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...