Нещо като автопортрет
Понеже вечно правят ми се забележки в сайта,
че тъжна съм и с болка все по някого въздишам, плача.
... Или пък радвам се на любовта си.
Реших - запалена от Люсините „Откровенски страсти”,
да поясня на всички, да е ясно, че
не съм поет велик, но радвам се,
когато някой се е спрял да прочете
туй, дето ме вълнува.
Не съм поет – малцина ме ухажват с тая чест!
Но мисля, че за себе си открих се –
за… пореден път, в нова визия,
но… със стара кожа, аз ред в мислите да сложа.
Ей, тъй, напук на тези, дето мислят,
че не мога с думи чувства и мечти да облека.
И малко грим в притурка да им сложа.
И вярвам в себе си, сега все повече,
когато в рубриката „Коментар”
дори един от вас остави ми усмихнато човече.
И амбицирах се дори,
и хващам се, че пиша аз по календар -
драскач велик ще каже някой!
Но аз не чакам - четейки в сайта, нещо все ме мотивира
и разпалва в мен драскателските страсти.
Е, случва се и да перефразирам.
Но, повярвайте ми, не от куртоазия,
развихрям своята фантазия.
И откровено дните предвещавам,
и думички редя, но не за слава,
а ей така, за собствен кеф.
А тръгне ли ми мисълта - познай,
не мога да й устоя до край!
Започвам уж на лист хартия,
но седна ли на компа - в къщи олелия!!!
Тая пак прописа, тая пак мечтай!
На мен обаче не ми пука.
И с чиста съвест – копи, паст,
ех, жива болест си е тоя сайт!
Добре, че върху листа бял
изтривам, пиша аз без жал -
Накрая чуквам: Публикувай!
Мале мила! Ако това не си е болест жива!
За мен дотук в „Откровения”
Не се броя за…гений, но…
искам да направя тука
и малко поетично отклонение:
Към Админа – с уважение!
Прощавай, но имам свое предложение:
Специална рубрика за бабите и техните внучета.
Понеже Ани Джурова и Маги
май са в надпревара…
И тъй като напред са с материала -
моля тази рубрика да влезе в ход!
Простете! Май, че се отплеснах…
А не е далеч мига, когато не ще обичам
веч мъжа до мен, а както тръгнало е,
до към то някоя и друга годинка
и аз за внучета да пиша с умиление…
Та, Админе, това е мойто предложение!
И в заключение:
На всички, които грижат се за този сайт,
Поклон от мен, приятелско Благодаря!
© Нели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво Неленце!
Прегръщам те! -
Ах, Нели златна, как напълни ми душата този стих, поетеса си добра и със стиховете си много ни вълнуваш, а за рубриката за бабите и внуците много се зарадвах, щото има много емоции и в стиховете за деца. Намислила съм книжка дори да правя, Женичка ме тика непрекъснато.А и Ани пише прекрасни неща , ще ви подготвим за бъдещи баби. Обичам те ,миличка и много ти се радвам и по често чукай - Публикувай!
-
Поздрав и прегръдка,мила Нели!
-
"Накрая чуквам: Публикувай!
Мале мила! Ако това не си е болест жива!"
ЕЕ,ЖЕСТОКА СИ!
Направо ми напълни душата! Поздрави -
Ани,аз за това вмъкнах ред за мъжа до мен...Нали сме зависими от тях ....понякога
-
Така лии?
А защо не го прочете?
Ах ти -
Благодаря Ви, момичета!
p.s. ...Tova trqbvashe da se chete ...vyv Varna, ama... -
Интересен автопортрет
Продължавай да споделяш с нас! -
Ех, Нели, Нели..поет си си ти!
За да си поет не на всяка цена трябва да си велик.
Но щом това което пишеш излиза от сърцето, какво друго може да е.
А за тази рубрика, страхотно предложение, че както е тръгнало с Маги ще ви поведем всичките след нас. И дай боже всеки със здраве да доживее тези моменти!
Целувам те, миличка! -
Всеки ред ми хареса, без реда за мъжа!?
Поздрав за стиха!!! -
Прелитайки насам - натам в ОТКРОВЕНИЯ,открих една сродна ДУША,която ме е изпреварила,докато аз се натуткам, /с извинение/,тя вече ме е представила в сайта, защто ТЯ е моето второ АЗ - ПО-ДОБРОТО!
Поздрав МИЛА НЕЛИ!!!- Все едно СЕБЕ СИ чета!
Благодаря ти за начина по който ми въздействаш с всичко написано от теб в ОТКРОВЕНИЯ-до сега,а се надявам и занапред!!!!!!!!!! -
Хубаво е Нели!
Изляла си мислите си в стих,и какво от това че не сме велики поети,щом тук можем всичко да споделим!
Поздрав и продължавай! -
И аз съм на твоето мнение, а и смятам, че се справяш повече от добре.
Продължавай в същия дух!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ей, на това му се казва откровение,така че ето ти и моето усмихнато