26.08.2007 г., 19:35

Нещо като автопортрет

865 0 14

Понеже вечно правят ми се забележки в сайта,

че тъжна съм и с болка все по някого въздишам, плача.

... Или пък радвам се на любовта си.

Реших - запалена от Люсините „Откровенски страсти”,

да поясня на всички, да е ясно, че

не съм поет велик, но радвам се,

когато някой се е спрял да прочете

туй, дето ме вълнува.

Не съм поет – малцина ме ухажват с тая чест!

Но мисля, че за себе си открих се –

за… пореден път, в нова визия,

но… със стара кожа, аз ред в мислите да сложа.

Ей, тъй, напук на тези, дето мислят,

че не мога с думи чувства и мечти да облека.

И малко грим в притурка да им сложа.

И вярвам в себе си, сега все повече,

когато в рубриката „Коментар”

дори един от вас остави ми усмихнато човече.

И амбицирах се дори,

и хващам се, че пиша аз по календар -

драскач велик ще каже някой!

Но аз не чакам - четейки в сайта, нещо все ме мотивира

и разпалва в мен драскателските страсти.

Е, случва се и да перефразирам.

Но, повярвайте ми, не от куртоазия,

развихрям своята фантазия.

И откровено дните предвещавам,

и думички редя, но не за слава,

а ей така, за собствен кеф.

А тръгне ли ми мисълта - познай,

не мога да й устоя до край!

Започвам уж на лист хартия,

но седна ли на компа - в къщи олелия!!!

Тая пак прописа, тая пак мечтай!

На мен обаче не ми пука.

И с чиста съвест – копи, паст,

ех, жива болест си е тоя сайт!

Добре, че върху листа бял

изтривам, пиша аз без жал -

Накрая чуквам: Публикувай!

Мале мила! Ако това не си е болест жива!

За мен дотук в „Откровения”

Не се броя за…гений, но…

искам да направя тука

и малко поетично отклонение:

Към Админа – с уважение!

Прощавай, но имам свое предложение:

Специална рубрика за бабите и техните внучета.

Понеже Ани Джурова и Маги

май са в надпревара…

И тъй като напред са с материала -

моля тази рубрика да влезе в ход!

Простете! Май, че се отплеснах…

А не е далеч мига, когато не ще обичам

веч мъжа до мен, а както тръгнало е,

до към то някоя и друга годинка

и аз за внучета да пиша с умиление…

Та, Админе, това е мойто предложение!

И в заключение:

На всички, които грижат се за този сайт,

Поклон от мен, приятелско Благодаря!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво,Нели!
    Ей, на това му се казва откровение,така че ето ти и моето усмихнато
  • Браво Неленце!
    Прегръщам те!
  • Ах, Нели златна, как напълни ми душата този стих, поетеса си добра и със стиховете си много ни вълнуваш, а за рубриката за бабите и внуците много се зарадвах, щото има много емоции и в стиховете за деца. Намислила съм книжка дори да правя, Женичка ме тика непрекъснато.А и Ани пише прекрасни неща , ще ви подготвим за бъдещи баби. Обичам те ,миличка и много ти се радвам и по често чукай - Публикувай!
  • Поздрав и прегръдка,мила Нели!
  • "Накрая чуквам: Публикувай!
    Мале мила! Ако това не си е болест жива!"

    ЕЕ,ЖЕСТОКА СИ! Направо ми напълни душата! Поздрави

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...