3 abr 2014, 21:39

Нещо като депресия

  Poesía » Otra
615 0 2

Една депресия ме хвана,
когато дойде есента,
защото  слънцето го няма
и видях хаоса в света!

Щом скъсах връзката с живота,
и ме подмина радостта,
аз запреживях като скота,
изгубих смисъла в света...

Защо се питах съм създаден,
щом толко бързо ще умра,
полунахранен, полугладен,
 и страх от всичко щом бера?!

Щом любовта и красотата
не пущат корени в пръстта.
Щом приказките и мълвите
съсипват ти за миг честта!

Щом животински се оставяш
нещата ти да не са в ред,
с приятелствата на успяваш,
нима живота ти е лек!?
  29.10.1999г.Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...