Нещо като депресия
617
0
2
Една депресия ме хвана,
когато дойде есента,
защото слънцето го няма
и видях хаоса в света!
Щом скъсах връзката с живота,
и ме подмина радостта,
аз запреживях като скота,
изгубих смисъла в света...
Защо се питах съм създаден,
щом толко бързо ще умра,
полунахранен, полугладен,
и страх от всичко щом бера?!
Щом любовта и красотата
не пущат корени в пръстта.
Щом приказките и мълвите
съсипват ти за миг честта!
Щом животински се оставяш
нещата ти да не са в ред,
с приятелствата на успяваш,
нима живота ти е лек!?
29.10.1999г.Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.
