Неспасяемо

Полепнал си по душата като плесен,
като червей в сочна ябълка ровиш,
като радио с една и съща песен,
в мен звучиш и с мене се бориш!

Крещиш в тишината на нощите,
в хаос дните превръщаш,
като микроб, настанил се под ноктите,
не с ръце, с окови прегръщаш!

Замръзнал си под клепачите ми,
като огън в гърдите гориш,
не могат да те изплачат очите ми,
затова пък в душата вечно болиш!