24 oct 2006, 13:39

НЕСПИРЕН КРЪГОВРАТ

  Poesía
1K 0 10
НЕСПИРЕН КРЪГОВРАТ

Един живот -
                    неспирен кръговрат...


А беше пролет!

С първото докосване
                           и първи трепет
на покълнала любов!
Магията на плахото ни вричане,
дарено с непорочен благослов!


После... жарко лято!

С лъчи от страст
               изгарящо телата ни!
Пред тази грешница - Луна
в едно се сливаха сърцата ни,
с пронизващ зов "Ела, ела..."


И неусетно... есен!

Била уж златна
      кат нестихващ листопад!
Затуй ли, вятърът отвя мечтите,
изгуби ги по пътя си... назад!
Дръж, Вихре, бягството на дните!


Не бързай!... Зима!

Среброкоса и студена...
                       Не ме гледай!
Поне за мъничко поспри!!!
Не протягай ръката си ледена!
Сълзи ли!? Не! Навън пак вали!


Един живот -
                    неспирен кръговрат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Зарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как така съм пропуснала, толкова много!?
    Харесва ми писането ти!
    Поздравления!
  • Човек помъдрява тогава, когато спомените станат повече от мечтите му...
    Да не бързаме да помъдряваме, приятели!
    Благодаря, че ме приехте сред вас...
  • Чудесен поглед, към този наш живот ... неспирен кръговрат.

    Поздрав и усмивка.
  • Много ми хареса...като топли и студени вълни ме обля хаха...омайващо ебраво
  • Пред тази грешница - Луна
    ...

    поздрав*

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...