24.10.2006 г., 13:39

НЕСПИРЕН КРЪГОВРАТ

1K 0 10
НЕСПИРЕН КРЪГОВРАТ

Един живот -
                    неспирен кръговрат...


А беше пролет!

С първото докосване
                           и първи трепет
на покълнала любов!
Магията на плахото ни вричане,
дарено с непорочен благослов!


После... жарко лято!

С лъчи от страст
               изгарящо телата ни!
Пред тази грешница - Луна
в едно се сливаха сърцата ни,
с пронизващ зов "Ела, ела..."


И неусетно... есен!

Била уж златна
      кат нестихващ листопад!
Затуй ли, вятърът отвя мечтите,
изгуби ги по пътя си... назад!
Дръж, Вихре, бягството на дните!


Не бързай!... Зима!

Среброкоса и студена...
                       Не ме гледай!
Поне за мъничко поспри!!!
Не протягай ръката си ледена!
Сълзи ли!? Не! Навън пак вали!


Един живот -
                    неспирен кръговрат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Зарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как така съм пропуснала, толкова много!?
    Харесва ми писането ти!
    Поздравления!
  • Човек помъдрява тогава, когато спомените станат повече от мечтите му...
    Да не бързаме да помъдряваме, приятели!
    Благодаря, че ме приехте сред вас...
  • Чудесен поглед, към този наш живот ... неспирен кръговрат.

    Поздрав и усмивка.
  • Много ми хареса...като топли и студени вълни ме обля хаха...омайващо ебраво
  • Пред тази грешница - Луна
    ...

    поздрав*

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...