12 ene 2007, 9:47

Несподелена любов

  Poesía
1.3K 0 1

Вървя по напуканата земя
и усещам как тя се разтваря под моите крака.
Зад гърба ми си шушукат хора зли
и чувствам как нещо в душата ми тежи.
Като че ли ми се смеят и се подиграват,
бутайки ме нагло подминават.
Вече нямам капка гордост,
тя се изпари, нагорещена от нечия подлост.
Трудно е да продължа напред да крача,
без да мога да заплача!
Но ти искаш да се забавляваш на гърба на другите, нали?
Тогава забавлявай се - гледай и мълчи.
Нали любовта е тази, дето ти дава живот нов,
покажете ми това явление любов,
да и кажа ясно аз в очите
да ми върне стария живот, ако новия са само страданията и сълзите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радито Балчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...