12.01.2007 г., 9:47

Несподелена любов

1.3K 0 1

Вървя по напуканата земя
и усещам как тя се разтваря под моите крака.
Зад гърба ми си шушукат хора зли
и чувствам как нещо в душата ми тежи.
Като че ли ми се смеят и се подиграват,
бутайки ме нагло подминават.
Вече нямам капка гордост,
тя се изпари, нагорещена от нечия подлост.
Трудно е да продължа напред да крача,
без да мога да заплача!
Но ти искаш да се забавляваш на гърба на другите, нали?
Тогава забавлявай се - гледай и мълчи.
Нали любовта е тази, дето ти дава живот нов,
покажете ми това явление любов,
да и кажа ясно аз в очите
да ми върне стария живот, ако новия са само страданията и сълзите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радито Балчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...