12.01.2007 г., 9:47 ч.

Несподелена любов 

  Поезия
1022 0 1

Вървя по напуканата земя
и усещам как тя се разтваря под моите крака.
Зад гърба ми си шушукат хора зли
и чувствам как нещо в душата ми тежи.
Като че ли ми се смеят и се подиграват,
бутайки ме нагло подминават.
Вече нямам капка гордост,
тя се изпари, нагорещена от нечия подлост.
Трудно е да продължа напред да крача,
без да мога да заплача!
Но ти искаш да се забавляваш на гърба на другите, нали?
Тогава забавлявай се - гледай и мълчи.
Нали любовта е тази, дето ти дава живот нов,
покажете ми това явление любов,
да и кажа ясно аз в очите
да ми върне стария живот, ако новия са само страданията и сълзите!

© Радито Балчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??