Трето действие

Тя:   С лъжата своя не сполучих...
         Планът ми бе провален...
         Като приятел го изгубих,
         дано е по-добре без мен..

          Само капка отрова
          като гръм го повали,
          ще я изпия до дъно - нека ме прати в гроба,
          сега без смисъл са моите дни...

Той:  Къде се скри, приятелко любима,
          простих ти вече, чуй ме - пак говоря в рима.
          Влюбен съм отново, този път ще е различно - зная,
          но какво?... нима отровата изпи, нима това е краят?

          О, какво направих - суров бях, знам,
          простичък урок аз исках да ù дам.
          Но дали не прекалих?
          Дали с думите си я убих?

          Но... сърцето ù все още тупти...
          и ето! Отваря очи...
          Май изпила е отрова фалшива,
          но тази отрова я направи невъзможно красива...

Тя:   О, приятелю мой, моля те, прости ми...

Той:  Приятелю? Не съм ли вече Любими?

Тя:   ... дори на друга посветени, искам да слушам твоите рими.

Той:  Да хабя труда си за други - това е недопустимо!

          Косите ти, мила, са по-меки от сатен,
          очите ти - по-интересни от утрешния ден!
          Устните ти, мила, по-нежни са от роза,
          а всяка твоя дума ражда се в проза...

Тя:    Нали ти бях омразна, чужда.
          Бях грозна и ужасна...
          Как тъй за миг станах нужна,
          откога за тебе съм прекрасна?

Той:  Но, любима, погледни се в моите влюбени очи,
          надникни под външната си красота,
          ще разбереш какво видях
          и защо за мене си една...

Тя:   Нима това съм аз...
         нима се превърнах в красавица в твойте очи?
         Дори не мога да позная своя глас,
         но това е без значение, щом реалност са мойте мечти...