4 feb 2007, 19:50

Несподелено

  Poesía
941 0 1

Безумно много те обичах,

Но заслужи ли го ти?

Нима приветства с радост

моите мечти?

Когато аз те обожавах,

ти гледаше ме отстрани,

с неразбиращи очи.

Гледаш мен,

но виждаш нея-

това е кратка епопея.

Любовта е миг без време,

който скоро ще отнеме

душата ми ранена

до смърт опечалена,

с рана от слова,

с нож от суета.

Всяка капка кръв

е дума неизречена,

една мечта обречена.

Нима мога да живея с трън в сърцето,

плевела на твойта прямота,

на признанието болезно,

с образа на другата жена?

Прости ми,но не мога вече,

Да живея с тази празнота.

Храня се със слова отровни,

Пия своите сълзи.

Но това не е досатъчно да купя,

част от твоите мечти...

но казвам стига!

Ще взема нож,

и ще пробода сърцето.

И дано ударя там,

където най-много ще боли,

а именно ,

там където се намираш ти...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...