21 sept 2007, 10:40

Нестинар

  Poesía
1.7K 0 10

Искаш ли да бъдеш нестинар?
Не е трудно, затвори очи!
На косите ми в червения пожар,
бос и разсъблечен се гмурни!

Огънят се пали и изтлява,
колкото и силно да гори.
Но косата си когато разпилявам,
трудно може да се укроти.

Мислиш си, че въглените парят,
а не си опитал моите ръце.
Там, където ги допра, изгарят
и лекуват с късчета небе.

А препивал ли си с тежко вино?
Аз ще те напия с топлина.
Но да знаеш, че държи с години...
С моето пиянство е така!

Знам, че се боиш сега от огън,
но пожарът в мен те изкушава.
Забрави за болката за Бога!
Можеш ли да стъпваш по жарава?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...