21 sept 2007, 10:40

Нестинар

  Poesía
1.7K 0 10

Искаш ли да бъдеш нестинар?
Не е трудно, затвори очи!
На косите ми в червения пожар,
бос и разсъблечен се гмурни!

Огънят се пали и изтлява,
колкото и силно да гори.
Но косата си когато разпилявам,
трудно може да се укроти.

Мислиш си, че въглените парят,
а не си опитал моите ръце.
Там, където ги допра, изгарят
и лекуват с късчета небе.

А препивал ли си с тежко вино?
Аз ще те напия с топлина.
Но да знаеш, че държи с години...
С моето пиянство е така!

Знам, че се боиш сега от огън,
но пожарът в мен те изкушава.
Забрави за болката за Бога!
Можеш ли да стъпваш по жарава?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...