16 nov 2009, 0:50

Нестинарка 

  Poesía
739 0 2

Светът се сипе

като пепел от жарава,

очите ти го виждат

и не смеят,

не смеят да се подиграят.

Светът се срутва като куп идеи.

Ти тръгваш по жаравата, невиждащ

сърцето си

сред въглени стопено,

играеш като нестинарка - диво,

играеш като нестинарка - смело...

... със времето и със земята.

Пиеш

живота като капка от Вселена.

Играеш, и не спираш, и не мислиш

светът как бавно с тебе

се променя!

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??