Нестинарка
Светът се сипе
като пепел от жарава,
очите ти го виждат
и не смеят,
не смеят да се подиграят.
Светът се срутва като куп идеи.
Ти тръгваш по жаравата, невиждащ
сърцето си
сред въглени стопено,
играеш като нестинарка - диво,
играеш като нестинарка - смело...
... със времето и със земята.
Пиеш
живота като капка от Вселена.
Играеш, и не спираш, и не мислиш
светът как бавно с тебе
се променя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
